Сънят: динамична активност

До средата на 20 век разбирането за съня е било като за пасивен период за организма, в който той отпочива от активностите през деня. Днес това схващане е променено из основи – защото медицината вече е установила и сериозно изследва съня като време, в което човешкият мозък активно работи. Нещо повече – известно е, че сънят влияе на дневната ни активност и по много начини определя както физическото, така и психичното ни здраве.

Химични вещества, изпращащи сигнали между нервните окончания – т.нар. невротрансмитери , контролират човешкото тяло както по време на сън, така и в будно състояние като активират различни групи нервни клетки в мозъка – т.нар. неврони. Невроните в основата на мозъка – частта, където той се свързва с гръбначния стълб, произвежда невротрансмитери – например серотонин и норепинефрин - хормони, които поддържат активността в различни части на главния ни мозък, докато сме будни. Други неврони, разположени в същата част на мозъка, се активират по време на сън и прекъсват връзките, характерни за мозъчната дейност в будно състояние.

Изследванията също така показват, че докато сме будни в кръвта ни постепенно се увеличава количеството на химичното вещество аденозин, което води до усещане за сънливост. Аденозинът спира да се произвежда по време на сън.

Докато човек спи, той преминава през пет фази на съня : 1, 2, 3, 4 и фазата БДО или бързо движение на очите (на английски : REM – Rapid Eye Movement ). Тези фази се повтарят, редувайки се винаги в една и съща последователност. Около 50% от времето на сън при възрастните е за фаза 2, около 20% - за БДО, а останалите 30% - за другите три фази. При малките деца около половината от времето за сън преминава във фаза БДО.

По време на първата фаза – т.нар. лек сън – организмът на практика ту заспива, ту се събужда, очите се движат бавно, а мускулната активност се забавя. Ако човек се събуди след тази фаза, често си спомня фрагментарни изображения. При доста хора се получават внезапни мускулни контракции, често предшествани от „усещане за пропадане”.

Когато навлезем във втората фаза на сън, движението на очите спира и мозъчните вълни (флуктуации на електрическа активност, която може да се отчита с електроди) се забавят. Налице са само спорадични кратки периоди на активизиране на мозъка.

За третата фаза на сън е характерна появата на т.нар. делта-вълни – изключително бавни прояви на мозъчна активност, които спорадично се прекъсват от по-висока.

Делта-вълните са типични и са най-много по време на четвъртата фаза на съня. На практика разликата между фази 3 и 4 е трудно определима. Затова и много често те заедно се наричат фаза на дълбок сън . През нея липсва движение на очите и мускулна активност. Хората, събудени по време на дълбок сън, най-често се чувстват дезориентирани и отпуснати за няколко минути.

Когато организмът премине в БДО-фазата на сън, дишането се учестява, става неритмично, очите се движат рязко в различни посоки и мускулите на крайниците временно се парализират. Пулсът се ускорява, кръвното налягане се повишава. Събуждането по време на тази фаза на съня често кара хората да си спомнят, че са сънували странни, нямащи общо с реално възможното сънища.

За първи път човек достига БДО-фаза на съня си около 70-90 минути след заспиване. Един пълен цикъл на съня трае средно между 90 и 110 минути. Първите няколко цикъла на сън се състоят от сравнително кратки БДО-фази и дълги фази на дълбок сън. С напредването на нощта БДО-фазите стават все по-продължителни за сметка на дълбокия сън. Така, постепенно до сутринта, човек прекарва почти целия си сън, преминавайки най-дълго през фази 1, 2 и БДО.

Тъй като и сънят, и времето, когато сме будни, се влияят от различни сигнали от невротрансмитерите към мозъка, храните и лекарствата променят баланса на тези сигнали и съответно влияят на усещането за сънливост или способността да сме концентрирани.

Напитките, а и лекарствата, съдържащи кофеин, стимулират някои части на мозъка и могат да доведат до безсъние или до временна невъзможност да заспим. Много антидепресанти потискат БДО-фазата на съня.

Тежките пушачи най-често спят съвсем леко и количеството на БДО-съня при тях е значително намалено. Те обикновено се будят след 3-4 часа заради никотинов глад.

Доста хора, страдащи от разстройство на съня, се опитват да се „приспят” с глътка алкохол. Заспиването наистина става по-лесно, но балансът на фазите на сън се нарушава като тези на дълбокия сън и БДО сериозно намаляват. Затова и такива хора, също като пушачите, спят твърде леко и лесно се будят.